Приказка от бъчвата

01.12.2016г.

Приказка от бъчвата

Гроздето е очи, плачещи за вино. Така говори дядо, когато стане септември и в дворовете на селските къщи започнат да се събират хора още преди изгрев слънце. Пластмасови кофи, големи дървени щайги и лозарски ножици са въоражението на тези отрудени хорица, преметнали платнените си торбички пълни с току що изпечен хляб и баница. Влизат тихо в масива и сякаш се сливат с него.Пълнят кофа след кофа, като избират само най-добрите салкъми. Попитах дядо,как разбират коя чепка да отрежат, а той само се усмихна и каза,че трябва да се научиш да чуваш гроздето. Това, каза ми той става, когато дълго време се грижиш за нещо с любов и с течение на времето започваш да разчиташ всеки негов знак. Да познаваш всяка лоза по реда, да си я излекувал поне веднъж от болест, докато си я подрязвал всяка година.Когато всяко зърно за теб е капка вино, мечатещо за бъчва и любовта на ширaта, в която капката сок се преражда във вино. За мен, като един дванайсет годишен хлапак, гроздето беше черно и бяло. После дядо ми разказа за Мавруда и осъзнах, че имам много да уча. Маврудът ,казваше дядо Добри, е един от най-добрите сортове грозде. Сорт, които е свързан с географията( и ме пита колко имам по география) и не може да вирее на всякъде.Това вино от Мавруд е много специално и иска много грижи и любов.Нашият Мавруд не е в Брестовица, родното село на дядо, а в село Нови Извор, на 15 км от Асеновград.Там се отглеждал най-добрият Мавруд в България.Попитах го, какво вино произвежда от лозя ни. Той остави ножицата, изкара кърпа от пояса си и забърса избилата по челото му пот. Седнахме под сянката на стария дъб, намиращ се в началото на масива близо до пътя от където се виждаше цялото лозе. Тогава дядо Добри започна да разказва. На света има десетки сортове вино,ти трябва да запомниш основните два-бяло и червено. Цветът на белите вина варира от светложълт с игриви зеленикави оттенъци до златисто-жълт, понякога кехлибарен,а вкусът му ще ти напмни на цветята от поляната, на която играеш всеки ден точно до гората. Дядо ти най-много го обича с бучка сирене, от това което баба прави всяка седмица от млякото на нашите крави. Колкото до червеното, при него цветът е от рубинено- червен до виолетов, та чак до керемидено кафяв.Докато аз го гледах леко въпросително, той добави-представи си конфитюра от боровинки, който прави баба ти и от който ти тайно ядеш всяка вечер-такъв цвят има червеното вино.

А вкуса……рано ти е още да го опитваш. Дървените съдове, в които отлежават вината, се наричат бъчви и ги прави чичо ти Петьо- от истински дъб. Запомни едно от дядо си Добри, започна той тържествено-в доброто вино наистина има истина, стига да можеш да я откриеш, без да прекаляваш с него.Виното е питие, което обича истинските приятели и сближава хорта. Това си спомням от онези години, през които прекарвах времето си на село и попивах от любовта и традициите на тези хора, живеещи в абсолютна хармония със себе си и природата.

Villa Vinifera