Български
…или от времето,когато телефоните предаваха само глас…
Виното не може и не иска да се превръща в част от обезличаването на всичко със социалните мрежи. То не иска да ферментира … на смартфона ти. Виното е истинско, само ако е преминало своя автентичен път от лозовите масиви, обичащи слънцето и онзи слаб балкански вятър през септември, когато започва гроздобера и зърната са пълни със сок, който мечтае да се превърне във вино.Това се случва след като гроздето се приеме в избата. Отстраняват се зърната. После се вкарва в дървени линове за ферментация. Изгражда се дървена скара която притиска гроздовата мъст към гроздовият сок…. Виното е на квартира в бъчвите от дъб или бук, направени от стари майстори, предаващи занаята от поколение на поколение, съхраняващи не само виното, но и традициите на България като цяло. След раздялата с бъчвата тя оставя следи във вкуса на виното като лятната любов в началото на есента. Всяка глътка вино е емоция, за която никога няма да може да се измисли интернет еквивалент. Приятното опиянение , споделената мъка или тежко признание от дълго пазена тайна или споделени чувства към някого, каращи те да пиеш още докато не събереш смелост да му кажеш „Обичам те!“. Виното събира всичко неизречено от устата ти и го праща към съзнанието и скритите емоции, мечтаещи да бъдат изразени днес и сега.текст: Георги Станилов