Български
Джордж Тейбър е американски журналист за списание Тайм. Написал е няколко книги, последната от които се казва „Корк или не“. Това е част от интервю, в което Тейбър говори за корка и историята му.“
Всеки, който е отварял бутилка вино ще се съгласи с Джордж Тейбър, че това е един от малкото звуци, които носят наслада з слушателя. Ако конкурентите на корковите тапи успеят, този звук може да остане в историята…. От повече от три века корковите тапи са затваряли буквално всяка бутилка вино, по света. От 1970г монополът е атакуван от други форми на затапване- винтови капачки, пластмасови тапи и стъклени затварячки.
Knowledge@Wharton: Какво е коркът и защо от толкова дълго време се използва за затваряне на бутилки вино?
Джордж Тейбър: Коркът е един от най-мистериозните и в същото време един от най-прекрасните продукти, които природата ни е дала. В книгата ми го наричам „почти перфектен”. Много е лек и затова се е използвал за направата на лодки и буйове. Коркът е познат на човека от 4000 години. След падането на Римската империя светът забравя за него но през 1600г отново влиза в употреба под формата на тапи за вино.
През 1660г един английски учен- Робърт Хук разработва микроскопът. Едно от заниманията му било да разглежда различни ежедневни предмети с помоща на новото си изобретение. Когато стига до корка остава изумен. Наблюдавайки го под микроскоп, той вижда милиарди малки кутийки, които му напомнили за клетките на монасите- мястото където те спят и се молят. От там идва и думата „клетка”.
Knowledge@Wharton: Защо именно сега коркът е под”атака”?
Джордж Тейбър: Има няколко фактора. През 1881г, Швейцарски учени откриват в корка химично съединение, което е отговорно за окисляването на виното. Нарича се 2,4,6 Трихлороанизол. Голям е спорът дали 1% или 10% от бутилираната продукция е повлиана от това съединение. Само си представете как би се почувствал човек, похарчил 400$ за бутилка вино, което е вкиснато….
Knowledge@Wharton: Има ли начин да се разбере предварително кои бутилки вино са развалени? Джордж Тейбър: Не. Има два типа корк и в единият от тях присъства това съедидение, но никой до сега не може да ги различи.
Knowledge@Wharton: Колко е разпространен този проблем?
Джордж Тейбър: Достатъчно за да провокира хората да търсят алтернативи- особено след като първата такава се появи на пазара. Както един мой познат казва „Можеш да идентифицираш един проблем, само когато намериш решение за него”. През 1990г компания наречена Supreme Cork започва производството на пластмасови тапи. Новият продукт е приет добре, особено в Англия.
Knowledge@Wharton: Твое твърдение е, че ако има нещо, което може да научим от корковата индустрия е, че монополът е лош не само за потребителите, а и за самите монополисти. Какво искаш да кажеш с това?
Джордж Тейбър: Мисля, че монополът прави монополистите мързеливи. Коркът беше единственият начин за затваряне на бутилки и хората, които го произвеждаха спряха да се тревожат за конкуренция, нововъведения и качествен контрол. Когато виното се разваляше те казваха: „Вината не е в нас. Виновни са технолозите, липсата на хигиена и хиляди, хиляди други фактори, но не и ние”. Когато алтернативните методи за затваряне започнаха да взимат пазарни дялове, корковата индустрия се съживи. Направиха се промени, подобри се качеството и отношението към клиента. Преди те бяха дебели и мързеливи монополисти. Сега се наблюдава ръст от над 8% годишно в пазарният им дял. Никога няма да има отново монопол в тази индустрия, но ще е хубаво ако звукът от отваряне на бутилка вино не остане в историята….